Hello world!

Welcome to Tiamat WordPress.com.

СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИШУМЕРСКИ МИТОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР

РУСЕ 2005г.

ДОБРЕ ДОШЛИ !

ПОЗДРАВЯВАМ ВИ С ВАШИЯ ИЗБОР

НАДЯВАМ СЕ С МОЯТА КНИГА ДА ОПОЛЗОТВОРИТЕ СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ

На ползу болгаром
и на пакост греком.

Из приписки на последните бели листи на първи Софрониев препис на История Славянобългарска.

ВЪВЕДЕНИЕ

Ще се опитам да обясня целта на написването на тази книга, към кого е насочена. Както ме съветват мои приятели, това ще бъде в помощ на читателя и ще даде завършеност на мисълта.

Давам си сметка, че дори да препиша всичко още 2 пъти – няма да достигна световните стандарти. Липсата на талант не може да се компенсира, а излишното “изпипване” е вредно. Врагът на перфекционизма е казал : ”по-добре работата да се свърши, отколкото да се свърши добре”. Във фолклора това звучи :”Циндил-Пиндил на плета, Джаста праста на хоро”. Тая тематика просто плаче за перо от ранга на Хайтов или Дончев.

Шумерската култура общо взето е неизвестна. За това има важни причини, но изглежда вече е време завесата да се вдигне. Това не е по моите скромни възможности, но ъгъла на завесата ще отместя.

Водещото начало на моето изследване е българският фолклор. Все още съм далеч от детайлното му познаване и едва ли зная повече от студентите 1-2 курс. От тях съм по-напред в разбирането на българския календар. Всичко, което пиша след 2000г. така или иначе опира до него. Използването му ми дава кураж да водя разговор с преподавателите на въпросните студенти. Когато се запознах (може би случайно) с шумерскета митология от книгите на З.Сичин, видях, че множество събития, отношения, семейни връзки и т.н. се повтарят буквално или с голямо приближение в народните песни. Може да се предположи, че поради грамадния обем на българския фолклор ще се намерят песни за всеки мислим случай, включително и такива, които да напомнят за шумерския пантеон, но това да се дължи на голямата вариантност и да е чисто случайно явление. Това съм го имал предвид. Рискът си е мой. Отделих време и сили да разгледам по-подробно шумерската митология – на български език; да прочета отново няколко хиляди песни. В резултат се появи тая книга.

Малко в страни от другите глави е главата за китайските митове. Там се вижда ползата от сравняването на отдалечени в пространството общества. Въобще не е сигурно, че китайците ще се зарадват. Те упорито отстояват самобитността на собствената си култура. И сега от центъра се озовават в периферията. Неприятно.

Исках да напиша книга патриотична. Това, че българският народ е пренесъл старите традиции през повече от 4 хилядолетия, трябва да събуди гордост в българина, където и да се намира по света. Срамно е, че родените в чужбина българи по правило не са с български имена и не знаят български език.

Информацията в народните песни, бит, традиции е по-голяма от съдържащата се в Библията. Смея да твърдя, че е и по-достоверна, защото е немислимо тя да бъде манипулирана от отделна личност. Напротив, текстовете в Библията много лесно, по заповед, са били променяни, допълвани. Това е общоизвестно – твърдят го учени – библеисти. Въпроса за това – кое е по свещено – няма да засягам по понятни причини.

В процеса на работа шумерското начало зазвуча по-силно. Започнах да осъзнавам, че Първата световна цивилизация като свръх нова звезда е осветила всичко по земята. От тук следва, че всички следващи земни цивилизации носят следи от Шумер. Ами Атлантида? Това не е мой проблем, поне до намирането на атлантическата писменост. До тогава – такава цивилизация няма. Бидейки примитивен, считам че знания чрез медитация не се добиват.

Шумерското влияние личи в египетската цивилизация на първо място. Египетския пантеон лесно се извежда от семейството на Енки. Обратното е невъзможно, защото Енки е само част от шумерския пантеон. Същевременно, не бива да се гледа на шумерския пантеон като разширение на египетския, защото той е цялостен и завършен. Шумерски следи има в културите на Индия, Китай, Хуни, Гърция, Рим и разбира се в Америка. Към илюстрациите прилагам и шумерския (акадски) надпис. Намирам това за задължително. След като не зная за боговете, то поне да гледам техните имена.

Няколко думи за фолклора. Това понятие употребявам в най-широкия му смисъл – като всичко ценно сътворено от народа. Все пак фолклористиката е наука, която твори вече близо 200 г. По П.Динеков (61) има 3 основни фолклорни школи. Това са митологичната, миграционната и антропологично-психологичната. Към първата спадат Братя Грим, Раковски и поне дузина европейски капацитети. Какво пише в буквара (61) ? “Братя Грим изследват сходните явления във фолклора, виждайки в тях отражения на прастара обща духовна култура. Те обръщат внимание преди всичко на религиозните представи, на религиозните митове, стараят се да възстановят картината на старата митология – индоевропейската прарелигия, в която виждат основата и източниците на фолклора”. (подчертал авт.)

“Що се отнася до тяхната теория, тя е изградена върху идеалистическите позиции на романтиците. Привържениците на митологичната школа идеализират старината, запленени от идеята за първобитната, прастара основа на фолклорните произведения, не се интересуват от по-късните моменти в тяхното развитие, отричат ролята на конкретно-историческата действителност, недооценяват самобитността и националното своеобразие на фолклора, не виждат неговата зависимост от материалните условия на обществото, а това води до антиисторизъм и мистицизъм”. Излиза, че без да ща съм се подредил до прочутите братя и Раковски. Чак толкова голяма похвала не заслужавам. Интересно, до какви конкретни резултати са стигнали Братя Грим. Ако по тяхно време е била разбулена шумерската култура, то нямаше да има нужда от моите усилия.

Все пак, съвременните фолклористи не изключват митологични влияния върху фолклора. Но това право се дава на някаква “народна” митология, където всичко е на ниво “самодива – змей – свят на мъртвите”. Това, според мен, не изяснява произхода на фолклора, а прави проблема нерешим.

След като българската прародина беше локализирана в планините Памир и Хиндукуш, иранското влияние върху нашия фолклор щеше да бъде добре дошло. За съжаление, иранският пантеон твърде много се отдалечава от българския “фолклорен” пантеон.

Аз се абстрахирам от “основното” качество на фолклора – неговата изменчивост. Реших да търся и да намеря какво при промяната, трансформацията е оставало неизменно. Кои са тия постоянни ядра (инварианти), които са заслужавали изразходването на океан от духовна енергия, за да бъдат пренесени през хилядолетия, континенти и езици. Ще се постарая да разгризвам коравия кокал като кучето на Ф.Рабле и да показвам най-ценното-мозъка. Ако си счупя някой зъб, това е за моя сметка.

Тук намериха място по-голямата част от нещата по темата, които в момента са ми известни. Желая те да станат открити за всички, които проявяват интерес.

Какво ще намери тук читателя?

Имена и хронологизиране на владетели;
Имена на селища и други географски обекти;
Тълкувания на обичаи и ритуали;
Обширни сведения за българския календар;
Кой е родоначалник на българите?;
Отношение към Веда Словена и някои други следствия от приетия от мен подход към прочита на фолклора;
Произхода и значението на важни български думи и може би отговор на мъчния въпрос “Защо са хубави българските песни ?”.

Шумерските митове излагам в малки по обем части – те обслужват фолклорната тема. Това поддържа разказа и би трябвало да направи текста по приятен. Предварителните отзиви са, че написаното се разбира трудно. Все пак аз толкова мога.

Благодрности дължа на моите приятели, членовете на клуб “Мъдромер” и многобройните личности, които малко или повече бяха благосклонни към моя труд. По специална е ролята на д-р Светлозар Попов, който ме подтикна към подобно занимание. Той е виновен. Аз бях един спокоен читател.

Шумерските митове са достигнали до нас, записани на глинени плочки, разкопани в Междуречието. Част от плочките са отчупени, с липсващи фрагменти, нечетливи или липсващи в поредицата. Текстовете са възстановявани по други плочки, съдържащи същото събитие в превод на акадски, халдейски, хетски, асирийски и пр. езици. При това по-новите версии са съответно “поправени”, така че да са в съгласие с новите имена на боговете и тяхната нова роля.

Трябва да се има пред вид и особеностите на клинописа. Отделните символи означават срички, а на всяка сричка съответстват няколко различни думи (до 30). Тъй че, четенето на клинопис съдържа и доза тълкуване. Два превода на един клинописен текст от различни преводачи не винаги са идентични. По-точен превод ще направи тоя, който по-дълбоко е вникнал в същността на описания предмет.

Ще потърся общото между шумерските митове и българския фолклор (от тук нататък само фолклор). Митовете ще взема основно от “Хрониките на Земята” на Зекария Сичин. Предполагам, че в дългия списък от достойнства на г-н Сичин липсва знанието на български език и познаването на фолклора. От българската страна ще използвам и разработката на Явор Тодоров “Българския пантеон” 4. Той е се е опрял на схеми на проф. А. Калоянов и разбира се на собствени проучвания, но не е ползвал материали от Сичин.

На кратко – ще сравнявам два независими на глед обекта.

Първият е записан на глинени плочки преди повече от 2000 години (тогава е краят на употребата на клинописа). Част от плочките са унищожени, друга част са в частни колекции и са недостъпни, трета част е още в земята. За достъпната част ние можем да съдим от 2-ра, 3-та ръка. В България никой не се занимава сериозно с Шумерската цивилизация. В Университета няма специалност “шумерология” или “асирология”. Така или иначе обемът на първия обект ще расте.

Вторият обект – фолклорът, запазен като устна традиция, основно е записан до края на 60-те години на XX в. Трудно може да се добави още информация към него. Големия му обем го прави труден за работа. Има нужда от прехвърляне на многобройните текстове, мелодии, образи на съвременен носител.

В моята разработка не разчитам на “случайни попадения”. Разглежданите народни песни са по принцип най-хубавите образци на най-добрите изпълнители.

В шумерските източници според Сичин не се споменават богове. Терминът е “анунаки”, което значи “тези, които дойдоха от небето на Земята”. Това са човекоподобни същества от друга планета, които преди 450 000 години колонизирали Земята. Те се отличавали с много дълъг живот, защото планетата им обикаляла Слънцето за 3600 години. За свои нужди създали човека – по техен образ и подобие. Аз приемам тия хипотези на г-н Сичин и върху тях построявам логическата схема на моето изследване. По нататък с “богове” ще означавам само анунаките.

Цитираните песни с № са от (5), а с П№ – от приложение Песнопойка.

СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ

РУСЕ 2005г.

http://www.rulinski.hit.bg/
http://www.rulinski.hit.bg/2R.htm

Горният адрес и автор беше открит съвсем случайно ,но смятаме че популяризацията на това четиво и разпространението му не са излишни.
Макар че е специфична аудиторията която би заинтригувало ще се радваме ако сме били полезни и проявите интерес.